Концепцията за опазване и съхранение на музикални интструменти в България , в частност – за музикалния инструмент орган, възникна след многогодишния опит /повече от 30 години/ на музикални дейци, органисти и любители на елитарната музика да осигурят пред българската публика пълноценен и одухотворен живот на органововото изкуство. Предпоставките за съществуването на това изкуство сред нашето общество са твърде комплексни, но не и неблагоприятни. Преди всичко органът е претърпял най-голямото си развитие като субект на християнско-култовата професионална музика и до днешни времена физическото му присъствие остава традиционно в храма. Като православна държава, България не разполага с музикални инструменти в църквите, а по време на разцвета на органа, България не съществува като държава и на територията й официалните храмове не са християнски. Липсата на традиции е естествена причина за непознатия ни доскоро огромен дял от европейската музика. Към тези дадености може да се прибавят и: липсата на аристокрация, формирането на българското професионално музикално общество едва в началото на ХХ-ти век, твърде високата цена на всеки отделен орган и т. н. От материална гледна точка повечето големи и добри органи в България са закупени от подразделения на БКП – несъществуваща вече партия, и в този момент липсват личности които да декларират интерес от запазването на ценните инструменти, за които са били отделени солидни средства. Други органи са закупени от общините – но без значение преди или след 1990 год. - няма интерес към обектите за които са изразходвани обществените средства.Всички тези музикални инструменти по закон са публична собственост, независимо дали държавна, общинска или църковна. Въпреки това управителите /стопаните/ на концертните зали имат очевиден страх от неизвестното им изкуство, търсят възможност от музикалните инструменти без музика да реализират бизнес-печалби; отказват да отделят средства за поддържането и ремонтите им; не се съобразяват с предписанията на специалистите за необходимите условия в които да се поставят органите, концертната среда и нормалната обстановка за инструменталистите.В същото време общественото настроение е извънредно чувствително към тези инструменти – най-често наричани “нашият орган”, във всеки отделен град. Масовата публика откликва на концертите, общественото мнение реагира активно на концертната дейност и на събития относно запазването или възстановяването на ценните музикални качества на органите; болшинтвото хора желаяат поне веднаж месечно да посетят органов или бароков концерт. Към това може да се прибави редовната публика, която посещава всеки органов концерт и която вече има критерий за отделните стилове и изпълнители. Още по-впечатляващо е че сред редовните слушатели са хора от различни възрастови групи и особено много от младежи и ученици.Заедно с това трябва да се подчертае наличието на утвърдени български органисти от няколко поколения, учили в различни страни, някои от тях постоянно живеещи в чужбина /Франция, Австрия, Швейцари, Холандия, Италия, САЩ, Израел/; и още десетина органисти , работещи в България. Най-изявените ни оранисти са и преподаватели, с много теоретично-музикални разработки, с обществен авторитет. Разполагаме и с добри български произведения за орган. В момента има над десет млади хора – студенти и ученици – които изучават органовото изкуство при български преподаватели.Разполагаме също така с двама експерти, специализирали органостроене /звукова и техническа поддръжка на музикални органи/ в Германия и Австрия, които се стараят да поддържат инструментите в работно състояние. В края ня 2007 год. в България имаме 12 музикални органа в 8 града. Най-малко шест от тези органи са превъзходни музикални инструменти, които могат да бъдат представени пред всеки европейски органист. Освен тях, имаме и един уникален 100 годишен пневматичен орган, каквито са вече рядкост в Европа. Четири от всичките органи са поставени в църкви, а останалите са в концертни зали и са предназначени изцяло за солова и камерна музика. Смятам за необходимо да изясня ценността на музикалния орган:Както всеки музикален итснструмент, органът е субект , средство за изразяване на музикалните идеи и естетика. Същевременно всеки отделен инструмент, притежавайки собствени специфични характеристики на реакция , зависеща и променяща се от околната среда и обусловени от основните физически закони; той изисква извънредно специфичен контакт с пръстите на изпълнителя за постигане на съответната философско-емоционална изразителност. Тези специфики се проектират предварително, детайлите се изработват ръчно, чрез майсторски труд, и се настройват до момента на постигане на “единност” и “отзивчивост” в докосването на пръстите до клавиша. Всеки инструмент е неповторим в реакциите си при допир, както и в реакциите на атмосферната среда – влажност, температура, прах, вибрации. По този начин музикалното изпълнение се превръща в триединство на творческия дух: композитор – изпълнител – орган /чрез вкуса и майсторството на органостроителя си/. Освен средство за музициране, органът е и обект на изобразителното изкуство: той представлява триизмерна скулптура, с много пластичност, с мащабни едри форми и динамични линии, притежава всички качества на архитектоничната композиция; към това се включват и малките изящни или модерни форми на дребния детайл; и заедно с всичко участва и непосредственото осезание за цветовете и материалите. Един от задължителните елементи в проектирането на органа е че неговата фасада винаги се хармонизира с околния ландшафт и естетиката на интериора в конкретната концертна или култова зала.Неповторимостта на всеки инструмент се състои и в създаването му в конкретната акустична обстановка .Описаните особености дефинират всеки орган като извънредно ценен, уникален, скъп, майсторски обект и субект на синтезно изкуство. В парично изражение споменатите по-горе шест органа в момента възлизат на около 3.5 млн. €. А в морално-естетическа оценка тези инструменти са неоценими.
Заедно с описвания музикален инструмент българската общественост получава възможността да се наслаждава пълноценно на музикалното изкуство създавано на нашия континент. До скоро дори за нас, музикантите, европейската музика беше позната от периода на виенския класицизъм до днес. Същевременно в края на ХХ-ти век чрез много новооткрити историчиски свидетелства Европа опозна една огромна ера на музикалното естетика – ерата на полифонизма /Ренесанс , Барок/ - това са повече от 400 години разцъфтяваща музикална цивилизация, положила основата на съвременна ни музикална естетика. Органът не е единственото средство за опознаване на тези епохи, но като доминиращ музикален инструмент е абсолютно необходим за допълнването на все още съществуващите празнини от познанието на собствената ни цивилизация.В последните години хвърляме много сили за да намерим българския принос за европейската култура, за да докажем че сме участници в нея. Но имайки нейните плодове, не бихме могли да бъдем част от тази цивилизация ако не я разбираме, ако не можем да имаме естетическото удоволствие от цялостното изкуство и не позволяваме да се доразвива.
Съществуващите организационни и управленски трудности по съхранението на органите като публични музикални инструменти са причинени главно поради доминиращите социални проблеми. Изкуството остава второстепенно в държавния, в общинските и в бюджетите на самостоятелните институции. Нашата цел е да намерим възможоностите за пълноценна музикална дейност като се съобразим с другите активи на залите и съответните институции. Не би било възможно да се съхраняват идеално инструментите и да се концертира ако това става в ущърб на други дейности или носи само разходи. Нужно е да се намери подход от взаимен интерес, конкретно в условията на всяка отделна зала. Това е единствената ни възможност да си осигурим съдействието на стопаните на органите и да предложим на публиката очакваното изкуство. В действителност музикантите създават изкуството, но доколкото то трябва да се финансира, изкуството се води от капитала. Така е било винаги в историята - и в България и в Европа като цяло. Високо-художествената музика не би могла да се самоиздържа от входни билети и записи. Меценатството на музикалното изкуство не се налага заради особени условия у нас - това е традицията на многовековната и съвременната музикална Европа. Единственото решение е да работим съвместно с крупния български частен капитал – индустриален, туристически, финансите. Съществува добър Закон за меценаството, който дава изгодна възможност на капитала да участва във финансирането на елитарното изкуство.
Нужни са ни най-вече представителите на големия частен капитал с отворено, цивилизовано и модерно мислене, както за европейската цивилизованост, така и за собствените им културни интереси. Търсят се тези, които разбират необходимостта от личното им участие в създаването на чистото изкуство и духовното извисяване, както за техните служители; така и за самите бизнесмени, техните семейства, за възпитанието на деца им. Ние не търсим спонсорството като благодеяние, а предлагаме съвместна дейност - редовна или периодична – която е от взаимен интерес. Авторитетът на имената на големия бизнес, заедно с престижността на изкуството - на сцената, по афишите и в медийната информация за оценената и съхранена стойност на органите като собствено изкуство. Това което ще получи капиталът чрез нас е и авторитета пред правителствата и чуждестранните партньори, присъствайки в регистрите на Министерството на културата като финансиращи общественото елитарно изкуство и участващи в създаването на духовния живот..С удоволствие приемаме помощ с финансиране от чуждестранни организации, от часни лица и дарения, от бюджетите при възможнаст; съвместни проекти с общините и министерствата, възможни проекти за самофинансиране на фонда; но преди всичко частните български капитали се определят като основен акумулатор на българската музикална и органова култура .
Фондът за опазване и съхранение на органите е първа и единствена по рода си идея за активна оценка и запазване на музикални интсрументи в България. Този проект може да обхваща опазването и на други музикални инструменти със специфична ценност. В това число интерес представляват клавесини, стари хармониуми, старинни инструменти от всеки вид. Фондът има отношение и към придобиването на нови инструменти с особена ценност, като нетрадиционни или необходими за изпълнението на определени музикални стилове.
Камен Петев Варна, 05.11.2007 г.
http://www.organbg.blogspot.com/ - - - - -
mailto:-propostabg@yahoo.com
